Д-р Кристина Радоева: Грешно поставената диагноза може да остави доживотен отпечатък
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Кристина Радоева-Станева е ученик на МУ – София, където приключва образованието си през 2021 година От 2022 година заточва специализация в Клиниката по детска психиатрия към УМБАЛ „ Александровска “.
Д-р Радоева, с какво Ви притегли детската психиатрия?
Човешкият мозък е необятна материя, само че детската психиатрия изследва функционалностите му и по какъв начин те се трансформират още през цялото време. Интересни са ми методите, по които грешките в развиването, били те вродени или вследствие на външни неподходящи фактори, се отразяват върху другите сфери на действие. За мен е удовлетворяващо това, че ранното различаване на казуса и ранната интервенция могат доста да подобрят качеството на живот на бъдещия възрастен човек.
В кой миг разбрахте, че тъкмо тази компетентност е Вашият път като доктор?
За пръв път се срещнах с дете с аутизъм, когато бях на 13 години – от този момент демонстрирам интерес към проблемите, с които се ангажира детската психиатрия, само че едвам в края на шести курс, по време на цикъла ни по психиатрия, разбрах, че желая да бъда експерт в тази област.
Като част от просветителния развой ни бяха показани фрагменти на дребен пациент на Клиниката с аутистично разстройство и отново на същия човек, само че към този момент като гимназист. Впечатли ме какъв брой независимо беше станало това момче вследствие на интензивната работа на експерти. В този миг осъзнах, че желая да посветя професионалния си път на това да имам принос повече деца да получават тази опция.
Какво Ви носи най-голямо задоволство като специализиращ доктор във водещата клиника по детска психиатрия у нас?
На всеки случай тук се отделя доста време, водят се задълбочени полемики сред експертите, които са го поели (лекар, психолог, по преценка и логопед). Това разрешава да дадем подобаващи рекомендации на родителите на нашите пациенти, което от своя страна значително дефинира удобното развиване на положението на детето.
Имате ли пояснение за какво лекарите, които избират тази компетентност в България, са толкоз малко?
Детската психиатрия изисква самообладание, емпатия и подготвеност да свалиш бялата си престилка, в името на това да осигуриш спокойна среда на пациентите. Тя се разграничава от доста други медицински специалности по това, че няма нагледно или лабораторно проучване, което да потвърждава черно на бяло на какво се дължи следената клинична картина.
Диагностицирането е комплициран и виновен развой – належащо е да се вземат поради всички елементи към подтекста, в който боледува пациентът, а неверно сложена диагноза може да значи детето да бъде лишено от нужните грижи, което оставя пожизнен отпечатък. Мисля, че тези фактори отхвърлят бъдещите лекари да изберат детска психиатрия за своя компетентност.
Вече имате наблюдения от потока деца, за които родителите търсят помощ от психиатър. Как мислите, жива ли е стигмата или българските фамилии към този момент са склонни по-често да се отърсят от предразсъдъците и да се извърнат към експерт?
На този стадий не мисля, че е допустимо да се отървем изцяло от стигмата, изключително в по-затворени общества. Прави ми усещане обаче, че и доста родители не се опасяват да потърсят помощ за детето си, когато имат опасения, че е допустимо то да има психиатричен проблем. Намирам за обезпокоително, че те постоянно са неверно насочвани и изминават дълъг път, до момента в който стигнат до верния експерт, а точно детски психиатър. Това лишава от времето на детето за пълноценна работа.
Как виждате развиването си като детски психиатър, кои характерни тематични области в специалността са най-привлекателни за Вас – като основа за бъдещи научни разработки да вземем за пример?
Интересна ми е тематиката за половия идентитет и нарушаванията в неговото образуване. По данни на „ Ройтерс “ през 2021 година в Съединени американски щати 42 167 деца на възраст сред 6 и 17 години са били диагностицирани с полова дисфория – близо три пъти повече, съпоставено с данните от 2017 година Увеличава се и броят на юношите, които минават през хормонална заместителна терапия и/или блокиране на пубертета, като част от тях след това съжаляват, че са били подложени на сходно лекуване. Описаните трендове ме карат да мисля, че е належащо да има повече тесни експерти в тази област.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – имате ли занимание, какви книги обичате да четете, коя е обичаната Ви музика?
Обичам да извозвам свободното си време на тишина измежду природата, по този начин си почивам най-ефективно. За страдание, в последно време ми остава прекомерно малко време за художествена литература, само че одобрявам жанра на научната фантастика.
Коя е Вашата най-съкровена фантазия за близкото бъдеще?
Най-важно за мен е околните ми хора да бъдат здрави.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Кристина Радоева-Станева е ученик на МУ – София, където приключва образованието си през 2021 година От 2022 година заточва специализация в Клиниката по детска психиатрия към УМБАЛ „ Александровска “.
Д-р Радоева, с какво Ви притегли детската психиатрия?
Човешкият мозък е необятна материя, само че детската психиатрия изследва функционалностите му и по какъв начин те се трансформират още през цялото време. Интересни са ми методите, по които грешките в развиването, били те вродени или вследствие на външни неподходящи фактори, се отразяват върху другите сфери на действие. За мен е удовлетворяващо това, че ранното различаване на казуса и ранната интервенция могат доста да подобрят качеството на живот на бъдещия възрастен човек.
В кой миг разбрахте, че тъкмо тази компетентност е Вашият път като доктор?
За пръв път се срещнах с дете с аутизъм, когато бях на 13 години – от този момент демонстрирам интерес към проблемите, с които се ангажира детската психиатрия, само че едвам в края на шести курс, по време на цикъла ни по психиатрия, разбрах, че желая да бъда експерт в тази област.
Като част от просветителния развой ни бяха показани фрагменти на дребен пациент на Клиниката с аутистично разстройство и отново на същия човек, само че към този момент като гимназист. Впечатли ме какъв брой независимо беше станало това момче вследствие на интензивната работа на експерти. В този миг осъзнах, че желая да посветя професионалния си път на това да имам принос повече деца да получават тази опция.
Какво Ви носи най-голямо задоволство като специализиращ доктор във водещата клиника по детска психиатрия у нас?
На всеки случай тук се отделя доста време, водят се задълбочени полемики сред експертите, които са го поели (лекар, психолог, по преценка и логопед). Това разрешава да дадем подобаващи рекомендации на родителите на нашите пациенти, което от своя страна значително дефинира удобното развиване на положението на детето.
Имате ли пояснение за какво лекарите, които избират тази компетентност в България, са толкоз малко?
Детската психиатрия изисква самообладание, емпатия и подготвеност да свалиш бялата си престилка, в името на това да осигуриш спокойна среда на пациентите. Тя се разграничава от доста други медицински специалности по това, че няма нагледно или лабораторно проучване, което да потвърждава черно на бяло на какво се дължи следената клинична картина.
Диагностицирането е комплициран и виновен развой – належащо е да се вземат поради всички елементи към подтекста, в който боледува пациентът, а неверно сложена диагноза може да значи детето да бъде лишено от нужните грижи, което оставя пожизнен отпечатък. Мисля, че тези фактори отхвърлят бъдещите лекари да изберат детска психиатрия за своя компетентност.
Вече имате наблюдения от потока деца, за които родителите търсят помощ от психиатър. Как мислите, жива ли е стигмата или българските фамилии към този момент са склонни по-често да се отърсят от предразсъдъците и да се извърнат към експерт?
На този стадий не мисля, че е допустимо да се отървем изцяло от стигмата, изключително в по-затворени общества. Прави ми усещане обаче, че и доста родители не се опасяват да потърсят помощ за детето си, когато имат опасения, че е допустимо то да има психиатричен проблем. Намирам за обезпокоително, че те постоянно са неверно насочвани и изминават дълъг път, до момента в който стигнат до верния експерт, а точно детски психиатър. Това лишава от времето на детето за пълноценна работа.
Как виждате развиването си като детски психиатър, кои характерни тематични области в специалността са най-привлекателни за Вас – като основа за бъдещи научни разработки да вземем за пример?
Интересна ми е тематиката за половия идентитет и нарушаванията в неговото образуване. По данни на „ Ройтерс “ през 2021 година в Съединени американски щати 42 167 деца на възраст сред 6 и 17 години са били диагностицирани с полова дисфория – близо три пъти повече, съпоставено с данните от 2017 година Увеличава се и броят на юношите, които минават през хормонална заместителна терапия и/или блокиране на пубертета, като част от тях след това съжаляват, че са били подложени на сходно лекуване. Описаните трендове ме карат да мисля, че е належащо да има повече тесни експерти в тази област.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – имате ли занимание, какви книги обичате да четете, коя е обичаната Ви музика?
Обичам да извозвам свободното си време на тишина измежду природата, по този начин си почивам най-ефективно. За страдание, в последно време ми остава прекомерно малко време за художествена литература, само че одобрявам жанра на научната фантастика.
Коя е Вашата най-съкровена фантазия за близкото бъдеще?
Най-важно за мен е околните ми хора да бъдат здрави.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ